Опасностите от един щастлив президент на САЩ
Доналд Тръмп е в придвижване. След триумфа на дръзкия си ход за залавянето на диктатора на Венецуела, президентът на Съединени американски щати прикани протестиращите против режима в Иран и неведнъж популяризира американската интервенция, с цел да ги „ избави “ от убийствени репресии от страна на управляващите. Той е обсъждал разновидности със своите съветници; военни дейности в този момент наподобяват неизбежна опция. И въпреки всичко намесата на Съединени американски щати в Иран носи още повече опасности и има още по-непознати последствия, в сравнение с във Венецуела.
За президент, който се завърна на поста с мантрата „ Америка преди всичко “, Тръмп беше извънредно зает с останалия свят – освен във връзка с политиката, само че и на директната интервенция. Само през последните седмици той нанесе въздушни удари по цели на ИД в Нигерия и Сирия, даже преди да насочи вниманието си към Венецуела и Иран, и насочи закани против Куба, Колумбия и Гренландия.
Използването на военната мощност на Америка от дълго време е прелъщение за жителите на Белия дом, изключително когато рейтингите вкъщи понижават. Последователните администрации са хранили необикновен блян за възмездие за унизителното завладяване на американски заложници от Иран през 1979 година и офанзивите против американски бази от спонсорирани от Иран групи.
Освен личните си упоритости, Тръмп е подтикван от американски политически ястреби и ястреби в региона на сигурността, които виждат безредиците в Иран като опция да забият чеп в това, което те характеризират като „ нова ос на злото “, дружно с Русия, Китай и Северна Корея. След покупко-продажбите, които Съединени американски щати твърдяха, че са постигнали с краткотрайния президент на Венецуела Делси Родригес за петрола, придобиването на въздействие в Техеран също би отворило вероятността за практикуване на доста по-голям надзор върху стратегическите петролни потоци.
И въпреки всичко, до момента в който Тръмп жадува за чисти решения - в които Съединени американски щати могат за малко да се намесят, след което да си тръгнат - сложността на Иран не се подчинява на подобен банален метод. Режимът не наподобява да се пропуква, митингите наподобяват самоорганизирани и няма жизнерадостен различен водач, който да се снабди с необятна социална поддръжка, чакаща да се появи. Както беше в тази ситуация с интервенцията във Венецуела, Вашингтон наподобява няма проект за ден два. Досега се измъкна от това, само че Техеран не е Каракас.
Краят на иранския режим би донесъл наслада на множеството иранци и на по-широкия район. Смята се, че броят на починалите при последното потушаване на размириците е хиляди. Но иранците не желаят да заменят режима с безпорядък. Най-вероятната институция, която да поеме ръководството от духовниците, не е демократично държавно управление, а Революционната армия - която е неразделна част от казуса.
Както стана за малко след бомбардировките на Съединени американски щати и Израел върху нуклеарните обекти на Иран предишното лято, непознато нахлуване може да накара иранците да се сплотят към знамето. Протестиращите са толкоз обезверени, че някои приканват Тръмп да се намеси. И въпреки всичко в една горда нация от 90 милиона схващанията, че промяната на режима е проведена от Америка, може да имат противоположен резултат.
Онези във Вашингтон, които подтикват Тръмп да работи заради аргументи, частично за историческо възмездие, подценяват уроците от историята на собствен риск. Корените на ислямската гражданска война в Иран през 1979 година могат да бъдат проследени до преврата от 1953 година, проведен от Съединени американски щати и Обединеното кралство.
Съюзниците на Америка в Персийския залив, които от дълго време са виждали Иран като съществена опасност, трескаво се пробват да посредничат, с цел да предотвратят военна интервенция на Съединени американски щати. Дългогодишни врагове на Иран, те остават неубедени, че режимът е на път да се срине и се опасяват от възмездие против американските бази в Близкия изток или от спиране на морските пътища в Ормузкия пролив. Те ясно дадоха да се разбере, че няма да вземат участие в никакви американски дейности. Добре би било Тръмп да се вслуша в тяхната нерешителност.
